Отношенията между социалните предприемачи и техните ментори обикновено са динамични, лични и често емоционални. Затова и решението на един социален предприемач да си определи конкретен ментор, който да му помогне в началната фаза на развитие на бизнес идеята, представлява сериозно предизвикателство. Менторите трябва да могат да отговарят на потребностите на социалните предприемачи, които са променящи се, а също и да надграждат собствените си умения. Предприемачите от своя страна трябва да имат достъп и да ползват широка мрежа от ментори, за да могат да бъдат сигурни, че по всяко време ще си осигурят помощ по различни въпроси. Всеки ментор обикновено е ярка индивидуалност, която притежава уникална гледна точка и набор от умения и своя лична история, и има преживявания и опит, от които предприемачите могат да се възползват.
Интегрирането на дизайн мисленето в менторския процес допринася в голяма степен за това първоначалната, родена от предприемача идея за социално въздействие, да се превърне относително лесно в конкретно техническо решение, с което успешно да се излезе на пазара. При този подход се набляга на процеса на бързо прототипиране на техническото решение, на получаването на обратна връзка, и на изводите как и къде да се пипнат едни или други специфични елементи в решението, за да се постигне по-добра адаптация към потребностите на крайните потребители.
Тим Браун от ИДЕО посочва, че „дизайн мисленето е ориентиран към хората подход за създаване на иновации“. В този смисъл за менторите по социално предприемачество дизайн мисленето е креативна методика, ориентирана към наставляваните предприемачи, която менторите прилагат и споделят с тях по време на съвместната дейност.
Дизайн мисленето при менторите представлява сложен процес, при който те трябва:
- най-напред да разберат естеството, индивидуалността на социалния предприемач и неговия бизнес модел;
- после да подложат „под съмнение“ неговите предположения относно същността на проблема или предизвикателството т.е да го разгледат по-задълбочено в контекста на причина-следствие;
- и след това ако трябва да предефинират проблема, който социалният предприемач иска да реши.
Дизайн мисленето при менторите се превръща в начин на работа и съдържа портфейл от практически методи, които те трябва да знаят и да прилагат по време на наставляване на социалните предприемачи.
Дизайн мисленето е експанзивен и итеративен процес. Първо, менторът трябва да обърне внимание и да отдели достатъчно време за да разбере добре какво е в основата на проблема, по който ще работи заедно с наставлявания предприемач. Важи правилото да не се отива веднага към решаване, а да се разшири кръга от потенциални възможни решения, които да бъдат обсъдени между менторът и предприемачът.
Очертават се следните три ключови области, в които менторите трябва да имат експертиза при наставляването на социални предприемачи:
- специфика на конкретното предизвикателство;
- налична технология;
- бизнес предпоставки.
Чрез метода на дизайн мисленето менторите могат да постигнат желаната ефективност понеже се опират на различни гледни точки и ползват натрупан опит от различни области на знанието и експертизата. Дизайн мисленето изисква от тях да се запознаят много добре с проучванията, направени и интерпретирани от предприемачите и да знаят реалните потребности и желания на целевия пазар.
Статията е посветена на менторите по социално предприемачество, които са целева група на проекта i2Sustain, в който KУЗИС е активен член на клъстера.
Линк към пълната статия: http://knowledgesofia.eu/bg/blog/492-design-thinking-for-the-mentors-of-social-entrepreneurs
Автор: Димитър Христов – КУЗИС